Втората Световна Война променя целия свят. Британската империя се руши още преди войната и пропада все по-бързо по време на пост-военния период. Великобритания започва да предоставя независимост на своите доминьони. До 1962 Ямайка се е самоуправлявала, но все още е оставала член на Бритaнската общност. Ямайската култура и нейната музика започват да се влияят от новооткрития оптимизъм и стремежите на освободените маси.
Ска-музиката, която започва развитието си в края на 1950 г. в кралство Ямайка с твърдо определени социални, географски и политически предпоставки преминава в рокстеди, предшественик на регето. Нейното възникване е тясно свързано с ямайската независимост през 1962. Ска е ритъмът, който по това време осъществявал контакт между жителите от различните места в Ямайка, обединява и сплотява народа. В тази част от Карибите се смесват различните жанрове под влиянието на другите региони от острова и USA . Паралелно с музикалната индустрия извън Ямайка в нея се развива отделна такава, в която ска маркира началото на ямайската популярна музика, създавана след независомостта (извоювана през 1962 г.), и е покровителствана от техническите възможности на все повече развиващата и разширяваща се музикална индустрия.
В социалния климат на политическо и културно разбунтуване на по-ранната 1960 г. се зародили в Ямайка един след друг три самостоятелни музикални жанра: Ska (ска), RockSteady (рокстеди) и Reggaе (реге).
Произход и развитие на ска музиката:
Още от началото на 40-те Ямайка е възприела и адаптирала много форми от американските музикални стилове. По времето, когато завършва Втората Световна Война, вече има безброй групи в Ямайка изпълняващи танцова музика. Групи, като Eric Deans Orchestra, с тромбониста Don Drummond и китариста Ernest Rangling, черпят вдъхновение от американски музиканти като Count Basie, Erskine Hawkins, Duke Ellington, Glen Miller, и Woody Herman. През 50-те мощни радиостанции от Miami, Jacksonville, New Orleans, Nashville и от други големи южни американски градове са улавяни и в Ямайка.
Чак през 1950 г. въздействието на външни фактори върху музикалния свят на острова се засилило по-значително. От другите карибски острови и Северна Америка посредством работни емигранти, войници, внос на плочи, радио предавания и други, дошли новите музикални идеи в Ямайка, правенето на собствена музика бива разрешено.
Върху ямайската музика през 1940-1950 г. особено влияние имала Северна Америка. През втората световна война се стигнало до по-силен контакт между ямаеца и американската популярна музика, защототo тогава американските войници пребивавали на острова. По това време много ямайци били вербувани в Съединените Щати, Коста Рика, Панама или Куба като земеделци. Там те се докоснали до Rhythm & Blues (ритъм и блус) и го пренесли в Ямайка.
През 50-те, големите оркестри в Америка са изместени от по-малки оркестри с бибоп-ритъм и блус звучене. Ямайците пътуващи до САЩ се връщат на островите със 78 об/мин. плочи, които са много популярни поради своята рядкост и висококачествен звук. Оркестрите на Count Smith and the Blues Blaster, Sir Nick the Champ и Tom the Great Sebastian започват да свирят този нов стил.
През 1954, първия голям джазов концерт се състои в Ward Theatre в Кингстън.
Ритъм и блуса от Съединените Щати спечелил най-силно симпатиите на ямайците. Той бива възприеман като знак, че музикантите в Съединените Щати имат подобна съдба като на тези в Ямайка. Хората се чуствали свързани посредством музиката и общото в съдбата на чернокожите от едната и от другата страна служело като основен тласък на разпространението на R&B на острова.
Особено популярни там били американските R&B изпълнители като Louis Jordan, Magic Sam, Amos Milburn, Jackie Brenston, Wynonie Harris, Johnny Ace и Fats Domino. Голямо признание получил пианистът Roscoe Gordon по време на неговото гостуване. "Ритъм и блус" се развива в годините преди 1962-а като музикален стандарт характеризиращ по-бедните градове и население в Ямайка.
Интересуващата се от R&B народна общност била най-често по-бедна и хората рядко разполагали с пари за да успеят да си закупят грамофон и плочи (материалното състояние на тези хорица все още не е процъфтяващо, така че това би трябвало да Ви накара да се замислите и преосмислите ценностите и вижданията си отностно цялата раста култура! Мислете в позитивно и негативно отношение! Не бъдете слепи! Тази ограничена разполагаемост с музика, както и растящият интерес към нея довела до развитието на озвучителни системи, както и на тяхната социално-музикална насока. Няколко собственици на музикални системи започнали да пускат собствени плочи в замяна на пари, чрез което започнал периодът на развитие. Те отворили дискотеки, с които подпомогнали навлизането на R&B плочи. Тези устроени и достатъчно добре снабдени с нужното звуково оборудване мероприятия станали неизменна част от живота в Ямайка.
В този период другите два основни стила съществуващи в Ямайка са калипсо и менто (вид калипсо). Традиционните менто-фолк-калипсо групи са били изключително активни и често са свирили в хотелите по целия остров. До края на 50-те, джаз, R&B и менто-влиянията се сливат в един нов стил наречен 'Shuffle'. Shuffle печели полулярност чрез творбите на такива величия, като Neville Esson, Owen Grey, the Overtakers и Matador Allstars. Звукозаписни студия и компании започват да изникват в големи количества и да търсят нови таланти, а Ямайското радио започва да стимулира младите музиканти чрез редовни радио програми.
Двама души изиграват важна роля в музикалния живот на 50-те: Duke Reid и Clement Seymore Dodd. Duke със своята съпруга отваря магазина Treasure Isle Liquor на улица Bond. Reid е известен като Trojan, заради камиона Trojan, който е използвал за да транспортира оборудването си. Dodd кръщава своята озвучителна система Sir Coxsone Downbeat на името на йоркширския играч на крикет Coxsone. Към края на десетилетието двамата мъже влизат в музикална война. Въпреки че Coxsone са били по-близо да живота в гетата, Reid е този, който бива коронясан като Крал на Звука и Блуса в Success Club през 1956, 1957 и 1958.
До 1958 R&B инстументалите звучат като стила копиран от Съединените Щати. В същата година Coxsone Dodd и Duke Reid започват да издават плочи на острова използвайки местни музиканти. Плочите са правени в "Federal", първата фабрика за плочи в Ямайка.
Потомците на робите в Ямайка харесват стила и се събират в танцовите зали из целия остров, където свирят и танцуват на тази музика.
Собствениците на озвучителните системи били най-често безработни музиканти или предприемачи и предимно пускали за хората от западната част на кралството. Трудно е да се определи кога точно е заработила първата такава система. Поради липсата на материални средства шоуто представяно от DJ-ите често изглеждало абсурдно. Най-известните сред тях са Duke Reid, Sir Coxsone Dodd и Prince Buster. Всеки от тях изградил собствена система и развил собствен стил и изпълнение. Конкуренцията била сериозна, плочите пазени като съкровище, кавърите добре замаскирани и копирането на музика посредством "шпиони" строго наблюдавано. Всеки искал да свири най-новите парти хитове. В края на 1950 г. R&B музиката изгубила от своето първоначално влияние на острова, тя не можела вече да задоволи изцяло ямайския слушател. Същевременно вносът на нови музикални попълнения секнал, защото в Съединените Щати започнала да се развива една нов стил в модерната музика, това бил rock`n`roll. Развитието на новите озвучителни системи било възпрепятствано.
Какво се случило?! Започнало продуцирането на музика от севера. Собствениците на озвучителни системи направили обяснимото: заели се с отварянето на килерни студия или такива в задния двор, и ангажирали собствени музиканти и певци, за да продуцират собствените си записи. Така възниква Ска. Но всеки случай преди да се случи това, DJ-ите се отрекли от чистото свирене на R&B, което несъмнено изиграло голяма роля в музикалния свят, "мнозинството от по-ранните... ямайски магнетофонни записи били повлияни от Американския R&B". Покрай него собствениците продуцирали много американски компилации с хитове, които биват разпродавани за по 15-20 $ парчето. Това което първоначално изглеждало като състезание между озвучителите, изведнъж се превърнало в повратна точка за ямайската популярна музика. Един напълно нов, собствен музикален стил бил създаден: "Тази уникална афро-ямайска музикална форма... се появи позната като ска".
Първата ска вълна:
През 1962, във времената, когато Ямайка копира музикалните стилове на Америка, Cecil Bustamente Campbell, по-късно известен, като Prince Buster усеща, че Ямайка има нужда от нещо ново. Той кара своя китарист Jah Jerry да наблегне на второто време на музикалния такт вместо на първото. И до наши дни, второто време на музикалния такт е основно за ямайското синкопиране. На друг музикант, Rosco Gordon, също са приписвани заслугите за развиването на ска-музиката. Той твърдо набляга на втория и четвъртия удар на всеки такт. Ражда се ска-музиката.
Съществува още една теория за раждането на ска стила. Според тази теория Clement Dodd, моли своите музиканти да създадат истински 'танцувален' ямайски звук. Музикантите създават смесица от mento/r&b/jazz която Clement Dodd продуцира. Cluet Johnson и неговата група - Clue J and the Blues Blasters, взаимстват идеята на Dodd и й дават живот.
Озвучителите започват да правят свои собствени записи за да вземат надмощие над останалите, като не поставят описание и обложка на плочите, за да не разберат останалите озвучители какво точно е записано на плочата и за да не го откраднат за себе си.
Войната между озвучителите достига до етап, при който биячи са били изпращани на партитата на конкуренцията, за да създават неприятности. Тези хора са станали известни, като "Dance Hall Crashers".
Въпреки примитивното моно-звукозаписно оборудване, ска ентусиастите успяват да направят ска-музиката първата истински комерсиална ямайска музика и по-късно да я наложат за национален танц и музика на цяла Ямайка.
В началото на 60-те цяла Ямайка е полудяла по новия стил, наречен 'ска'. Постепенно започват да изпъкват и основните имена на ска музиката:
Roland Alphonso - тенор саксофон; Don Drummond и Rico Rodriguez - тромбон; Dizzy Johnny Moore, Jackie Willacy, Raymond Harper - тромпет; Lloyd Knibbs и Drumbago - барабани; Lloyd Brevett и Clue J (Cluet Johnson) - бас китара; Aubrey Adams - пиано; Jah Jerry Haynes - китара; Lascelles Perkins, Owen Grey, Laurel Aitken, Clancy Eccles, Higgs and Wilson, Bunny and Skitter и Jiving Juniors - вокали;
Танцът "skank", също произлиза от този период на развитие на ска музиката.
През целия период на 60-те гетата в Ямайка се пълнят с младежи, които търсят работа, която не съществува. Тези младежи се чувстват отхвърлени и не споделят оптимизма на ранната ска. Тази социална група получава името Rude Boys (Груби момчета). Да бъдеш Rude е означавало, че ти си някой, въпреки, че обществото ти е казвало, че си никой. Начина по който Rude Boys са танцували ска е по-различен: бавно със запалшителна стойка. Грубите момчета се свързват с престъпниците и подземния свят, и това дава отражение и на текстовете на музиката. Ска-музиката се променя още веднъж, за да отрази настроенията на Rude Boys, като басът се обтяга, обратно на досегашния по-свободен стил.
Множеството, което се струпва в Kingston, за да преуспее в музикалния бизнес постепенно се обръща към търговията с марихуана, когато парите започват да привършват. Голяма част от тези хора започват да водят живот пълен с престъпления и насилие (може да гледате филма 'The Harder They Come' с Jimmy Cliff. Смята се, че този филм описва историята на Jimmy Cliff но в действителност филма е описание на живота на известното 'грубо момче', Ryaging). По това време и двете политически партии в Ямайка започват да наемат въоръжени формирования и да организират гангстерски отряди. Общественото мнение относно 'Rude Boys' и оръжията се променя. След период на затишие, през който оръжията са били превърнати в орган на властта без да има наказание за притежанието им, е прокаран Закон за оръжията, чрез който всеки уличен в притежание на незаконно оръжие или амуниции може да бъде задържан за неограничен период от време по заповед на специален 'Оръжеен Съд'.
Музикантите и продуцентите често подкрепят акциите на 'грубите момчета' чрез своята музика. Анти-оръжейното движение се отразява в музиката и песните на Soul Brothers (песента Lawless Street ), и Heptones (песента Gunmen coming to Town). Duke Reid, бивш полицай, записва спонтанно инструментали с имена от типа на Rude Boys ( Shuffling Down Bond Street ). Clement Dodd подкрепя млада група, които се определят, като 'Rude Boys'. Това са The Wailers (Bob Marley, Peter Tosh, Bunny Wailer). Prince Buster измисля свръхестествения герой 'Judge Dread', който произнася 400 годишни присъди на 'груби момчета'. Песента на Desmond Dekker '007 Shanty Town ' е най-доброто описание на 'грубите момчета', като достига до No.14 в английските класации.
Темата за 'Rude Boys' продължава да се развива прец целия ска период и стига най-голяма популярност през изключително горещото лято на 1964. Пак тогава ска ритъмът бива забавен и с това се ражда стилът Rocksteady.
Първата ска вълна завършва през 1968.
През 1962 започват расови размирици, когато Англия слага край на своята политика на свободна имиграция за държавите от Британската общност. По това време Ска и Реге музиката биват 'внесени' в Англия от много музиканти и продуценти, включително Trojan и кубинеца Lauriel Aitken.
Втората ска вълна:
През 70-те идеалите на 'грубите момчета' са съживени чрез сливането на реге и пънк от групи като Clash (песента Rudie can't fail). От средата до края на 70-те, групи като The Coventry Automatics избират да използват ска вместо реге поради по-лесния начин на свирене. The Coventry Automatics по-късно се преименуват на The Automatics, след това на The Specials AKA The Automatics, The Special AKA, и последно на The Specials.
През 1979 г. Jerry Dammers създава "2-Tone Records". Неговото желание, подобно на това на Prince Buster през 1960-те, е да създаде нещо ново. Ражда се '2 tone' ска-та, а черното и бялото стават нейн символ. '2 Tone' логото на мъж в черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, слънчеви очила, шапка, бели чорапи и черни обувки става официално лого на ска музиката и е наречено 'Walt Jabsco'.
Във времена на расови безредици и изключителната популярност на нацисткия Национален Фронт, групите облечени в черно и бяло и съставени от музиканти от различни народности прокарват идеята за расово единство в една разделена нация. Подобно на ямайската ска, ностроението на времето се отразява на текстовее на песните. Групи, като Madness, The Beat, The Selecter, The Bodysnatchers, Тhe Specials, съживяват класическото ска звучене на Prince Buster и останалите музиканти от първата ска вълна. Друга група, която не е в звукозаписната компания '2-Tone', но която е тясно свързана с '2-Tone' движението е Bad Manners.
Има и музиканти, които преминават от първата към втората ска вълна. Rico Rodriguez който е гост-музикант на Тhe Specials е обучен от Don Drummond и е свирил като студиен музикант в Ямайка. В края на краищата, Chrysalis Records купува 2-Tone от Dammers, като му оставя правото да сключва договори с нови групи. Към групите на 2-Tone спадат: The Specials, The Selecter, Madness, Rico Rodriguez, The Swinging Cats, The Friday Club, The Bodysnatchers, The Higsons, J.B. Allstars, Special AKA, The Apollinairs, The Beat и Elvis Costello. Вместо да продължи да съществува като достоен за уважение лейбъл, през 1985, 2-Tone се разпада. Dammers е разорен и има дългове към Chrysalis. С това зората на една нова ера завършва безславно. 2-Tone групите са най-популярните ска групи в периода 1978-1985, въпреки че не са единствените, които свирят ска. От останалите групи може да споменем The Tigers, Ska City Rockers, The Akrylykz, The Employees, The Piranhas и още много други. С тези събития приключва втората ска вълна.
Третата ска вълна:
Със смъртта на 2-Tone и втората вълна ска музиката отслабва, но не става стромодна. Групите, които продължават традицията и комбинират ска ритъма с поп, рок и всякакви други стилове са The Toasters, Bim Skala Bim, The Untouchables, Fishbone и The New York Citizens.
Третата вълна съществува в много форми, комбинирайки почти всеки възможни стилове със ска ритъма. Групи като Jump with Joey, Hepcat, Yebo, NY Ska-Jazz Ensemble и Stubborn Allstars остават близо до ямайските корени. Operation Ivy, Voodoo Glow Skulls, Janitors Against Apartheid използват пънка за да създадат т.нар. скакор. Regatta 69, Filibuster, Urban Blight разчитат изключително на Reggae/Rocksteady стила. Punch the Clown, Undercover S.K.A. и т.н. остават по-близко до 2-Tone звученето. Sublime намесват рок музиката, а Mustard Plug - суинга. Интересен стил свирят Florida's Pork Pie Tribes, които обединяват традиционния Ирландски фолклор със ска звученето, както и групи като The Brownies, които комбинират почти всичко.
Имиджа на Rude Boy/Rude Girl се появява отново и в третата ска вълна. Но този път не като хора извън закона, а като фанатични поддръжници на ска-музиката. Също така третата вълна има някои особености, които по-предните вълни пропускат. Това включва стрейт-еджа със гигантските Х-ове на техните ръце, Boneheads (нацистката издънка на skinheads движението), OI/SKA музиката, Skinheads and Against Racial Prejudice (SHARPs) и други.
Но някои неща не се променят: ска-музиката остава с огромно влияние върху младите, а по-голяма част от ска концертите са изключително евтини и са във възможностите на всеки да ги посети.
Откъде идва думата ска?!
За произхода и в частност значението на наименованието "ска" съществуват различни теории.
Една е от възможностите е, че става въпрос за доста живописно звучащ израз, които описва специалния оff-beat стил на ска-китарите. Музикантът Jack Mitto казва, че при записването на музиката китаристите са напътсвани с думите "play some staya staya"(това всеки да си го превежда както иска, аз няма да дам глас тук), за да свирят своите ска-ритми. Точно от думичката Staya в последствие се е развило наименованието Ska. Mitto посочва Byron Lee за човека сътворил наименованието(има си основание човека ;о).
Другата теза подкрепя идеята че името Ska се е отделила от разговорния език. Според някои басистът Cluet Johnson поздравявал своите прители с думите "Love Skavoovie". Затова се смята че този поздрав се превръща в името ска. Когато Cluet Johnson свирел, китарата му издавала звук подобенна "ya, ya" , нещо като "ska, ska" звука при силно акцентувания втори и четвърти мах в джаза.
Кой точно е измислил наименованието ска или дори самата музика не може да бъде точно изяснено. Повечето ямайски музиканти казвали, че те самите са ги измислили, но това няма как да се разбере със сигурност.
Суинг-музиката, позната още като суинг-джаз, е форма на джаз-музиката, която се утвърждава като характерен стил през 30-те години в САЩ. Суингът е известен основно със своята здрава ритъм-секция, обикновено съставена от две бас-китари и барабани, с ритъма, който е със средно или бързо темпо и отличаването му от общоизвестните форми на джаза.
История:
Макар че суингът се развива отделно от оживените опити, които започват в Ню Орлийнс, и които се разрастват по-късно (и в различни форми) в Канзас Сити и Ню Йорк Сити, стилът суинг се отделя леко от формата по начини, които го определят като самостоятелен.
Суинг-групите се стараели да са колкото може по-големи, а дори и много по-големи от другите джаз-групи и са се нуждаели от организация на високо ниво, по-висока от тогавашната. Това се отразява на лидерите на групите, влагащи голяма енергичност в аранжиментското си умение да премахнат хаоса, който би настъпил, когато група от 12 до 16 музиканти импровизират.
Вместо това типичното свирене и пеене в суинг-стил ще се включва силна и стабилна ритъм-секция, която да е подкрепяна от брас, струнна и вокална секции. Нивото на импровизация, която аудиенцията може да очаква по всяко едно време зависи от различията в аранжимента, групата, песента и груповия лидер. Общоприетият стил е един вокал, застанал по средата на сцената, който да се справя с импровизацията и да се сработва добре с останалите членове на групата. С напредването на музиката се очаква няколко вокала да поемат дирижирането и да му устоят. Което ще рече, че са били далеч от рядкото съчетание от двама или трима членове на групата, импровизиращи едновременно.
Джазът и в частност суингът започват да набират популярност в Щатите и следват няколко промени в културата, която заобикаля музиката. За едни излизането на суинга през началото на 30-те със своите здрави ритми, шумни мелодии и жизнерадостен стил прераства в експлозия от творчески танц в тъмнокожото общество. Различните хулигански, енергични, креативни и импровизирани танци, които идват със слушането на тази музика се наричат swing dance.
Втората промяна, които настъпва е, че суинга излиза от границите на тъмнокожите слушатели посредством поомекването на групите и груповите лидери, пригодявайки музиката за слушане от консервативното англо-американско общество.
Подобни конфликти възникват, когато суингът навлиза и в други държави. В Германия се оформя конфликт спрямо нацистката идеология и е официално забранен по време на нацисткия режим. А докато джаз-музиката в по-ранните години е била слушана в СССР, малко след това е забранена по политически причини, оставяйки огромна празнина в руските слушатели.
В по-късните десетилетия, популярността и масовостта в продажбите на суинга са били често и за съжаление са първото, което се подава към младото поколение и то съответно я заклеймява като старомодна музика.
Иронично, ранните суинг-музиканти били често притеснявани от младежи, които искали да изхвърлят и опустошат всичко, което им попадне на етажа – така някакси се опровергава идеята, че суингът е излязъл като музика за танцуване.
Synth pop е популярен музикален стил, в който синтезаторът е доминантен музикален инструмент. Докато може да се оспорва това, че повечето известна и комерсиална музика в индустриалния свят е реализирана посредством електронни инструменти, synth pop има свои стилистични тенденции, които го отличават от другата музика, продуцирана със същите идеи. Това включва: използването на изкуствено създадени звуци(синтезаторите не се използват за да имитират акустични инструменти), употребата на механични ритми и “чувство”, използването на вокални аранжименти, като контрапункт на изкуствеността на инструментите и употребяването на ostinato стил като ефект. Synth pop формата на песните е същата като при “обикновената” поп-музика. Лирически, synth pop има склонност към science-fiction основите. Synth pop понякога е определян като electropop , въпреки, че electropop е основно считан за отделен стил от synth pop , който процъфтява през началото на 80-те, асоцииран често с пост-пънк, ню-уейв музикалната сцена. Няколко от тези групи от 80-те са много успешни. Никоя от новите няма дори и над минималния комерсиален успех в САЩ, докато някои се справят много добре в Европа, Южна Америка и Азия. Synth pop е все по-използван в готик и индъстриал кръговете, за да отличи различни дарк-електроник изпълнители, по-специално онези в electronic body музиката и futurepop жанровете. От друга страна е основно използван в своя по-класически смисъл, появил се в групите от началото на 80-те с поп-звучене (като Depeche Mode , Erasure), също така и като разновидност на новите романтични групи от същата ера (като Duran Duran , Spandau Ballet).
Според повечето специалисти началото на музикалния жанр метъл е поставено през 1964 г. от групи като The Kinks и The Who. За първи изпълнител на метъл се счита Алис Купър.
Стилът придобива известност през периода 1966–1970 г., когато се появяват Led Zeppelin, Deep Purple, Uriah Heep, Black Sabbath и други, които и до днес се считат за крале на рока. След 1973 г., в резултат на разрастващата се хевиметъл вълна възникват бандите UFO, Judas Priest, Queen, Aerosmith и Kiss, но не всички успяват да се впишат в понятието „метъл“ и точно те допринасят за втвърдяването на прогресив рока. По същото време бандите започват да внасят мрачна, тежка и зловеща атмосфера. Този период по-късно е известен като класически в метъла и влияние от него се усеща в много по-късни групи като Venom и Slayer.
В края на 1970-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на алкохол и наркотици. Като едни от последните стойностни рок банди остават Rainbow, а по същото време се появява един нов клон в рок музиката — пънкът. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на Sex Pistols и Iggy Pop, които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Паралелно с пънка се развиват и по-твърди стилове, известни като траш, спийд и пауър метъл. Смесицата на тези стилове с пънка създава впоследствие хардкора.
През 1980-те години метълът отново се съживява благодарение на групи като Manowar Scorpions, Iron Maiden. Judas Priest популяризират коженото облекло, веригите, гривните с шипове и др., превърнали се в символ на метъла. Една от най-популярните "heavy metal" групи през целия период на 80те години е ACCEPT, която със своята яростна и твърда музика съчетаваща дрезгавия и мощен вокал на Udo Dirkshnaider и режещата и същевременно мелодична китара на Wolf Hofman създава определящи стила албуми и запомнящи се концерти пред многохилядна публика, поради което тази банда си остава класическа за стила "Heavy Мetal" в най-добрите му измерения. С времето стилът става все по-достъпен и поп музиката навлиза в него. Въпреки това се появяват банди като Guns N' Roses,Def Leppard които обединяват едновременно мелодично и тежко звучене. Групи като Metallica и Anthrax пък са едни от първите експериментиращи с траш/спийд метъла. Той представлява точно обратното — тежки рифове, дрезгави вокали и употреба на две барабанни каси, които го правят най-тежката музика до момента.
През 1980-те в Сиатъл се заражда грънджа, който е популяризиран от Nirvana, Hall, Alice in Chains, Soundgarden, Stone Temple Pilots и др. През 1994 г. умира Кърт Кобейн — фронтменът на Nirvana, и това слага края на гръндж вълната.
През 1980-те и особено в края на десетилетието се формира нова музикална концепция, насочена към най-екстремалните отенъци на метъл жанра. Тази насока еволюира от траш метъла, и дава началото на под-стиловете дет и блек метъл.
В началото на 1990-те в Норвегия се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на тежката музика, а имено блек метъла. Класически представители са Burzum, Mayhem, Immortal, Satyricon, Darkthrone, Gorgoroth, Emperor, Carpathian Forest. Това е музика, близка до дет, траш и готическия метъл, но поради специфичното си звучене формираща собствен под-стил. Текстове и често са на антихристиянска и/или античовешка тематика. Има отделни случаи на извършване на антихристиански актове, като палежа на църкви предимно в Норвегия, асоцииращи се с този тип музика, но често доказателствата за тях са силно преувеличени.
В средата на 90те години от стиловете на екстремния метъл се появява Готик Метълът, от който в последствие произлиза Симфоник Метълът.
В средата на 1990-те се оформя нов стил, наречен рап метъл, а по-късно известен под името нео или ню метъл. За основоположници се считат Korn и Deftones, като впоследствие се появяват много нови групи: Linkin Park, Limp Bizkit, P.O.D., System of a Down, Papa Roach. Други групи (Slipknot) експериментират с едно по-твърдо звучене на нео-метъла в траш насока.
Подстилове и разновидности на хеви метъла
Блек метъл Блек метъл (на английски: Black metal в превод „Черен метъл“) е музикален стил, възникнал при прехода от Дет метъл и Траш метъл звученето от 70-те и 80-те години на 20 век към една по-бърза и агресивна музика. Тъй като зараждането му е представлявало продължителен процес, е невъзможно да бъдат определени основател или конкретна година на поява. Наименованието на стила е взаимствано от албума "Black Metal" на английската спийд метъл група Venom, издаден през 1982. Истинското звучене на стила се създава благодарение основно на скандинавската сцена с най-ранни представители Bathory, Mayhem, Beherit, с влияние и на групи, като Samael. Блек метълът като звучене и сценично проявление е пряко обвързан с темите, засегнати в текстовете му - предимно сатанизъм, антирелигиозни убеждения, окултизъм, мрак, смърт, война и др. Една от най-забележителните фигури на норвежката блек метъл сцена и китарист на бандата Mayhem е бил Йойстеин Аарсет (Øystein Aarseth), по-известен като Еуронимоус (Euronymous), който е притежавал звукозаписното студио "Deathlike Silence" за ъндърграунд блек метъл.
Викинг метъл Викинг метъл (Viking metal) - е един от поджанровете на Фолк метъла. Разпространен е из Скандинавия и е тясно свързан с батъла. Текстовете разказват героични подвизи на викингите, техните походи за завладяване на изтока и запада, типично битови случки като празник в селището и други. Викинг метала е екстремно бърз жанр в който се отделя голямо внимание на китарите, фидъла и боиния рог.
Готик метъл Готик метълът е жанр в хеви метъл музиката, който води началото си от ранните 90 години със групи като Paradise lost, Tristania и Theatre of Tragedy взимайки зародилото се doom-death metal звучене и правейки музика с романтична тема, която взима китарните рифове и вокали от black и death метъла.Готик рок звученето също оказва влияние.
По-мек жанр, известен като Симфоничен метъл, еволюирал от готик метъла в средата на късните 90 години, проявяващ големи прилики към неговия предшественик, с банди водени от женски вокали, проявява симулативни качества и звучене към готик метъла. През това време, разликата между готик метъла и ново-появилия се симфоничен метъл, става видима; симфоничният метъл проявява по-просто изявление, със оперни и класически мотиви, докато готик метълът включва и по-агресивни елементи от death метъла и black метъла, вкарвайки по– сложни и комплексни мелодии в ритмичности на музиката си.
В момента готик сцената е много развита в Европа и Скандинавия, като най-забележимо в Англия, Франция, Норвегия, Холандия и в Германия, където се развива стремглаво. Много от ядрото на тази музикална сцена се е развило в Англия и Франция, като много от бандите са идвали от Скандинавския район. Няколко групи от по-малки банди също се развиват в Източна Европа и Африка, борейки се да се задържат на места, където възможностите, както и сцената са по-малки.
Грайндкор Грайндкора (Grindcore) е жанр идващ от смесването на класическия пънк с хардкор и дет метъл. Първото поколение грайндкор банди са чисто политически, много от тях с ясни изразени анархистки идеи. Основна банда за стила е Napalm Death.
Груув метъл Груув метъла, наричан още нео-траш или хаф-траш (полу-траш), е производен стил на траш метъла. Това течение се заражда в началото на 90-те г. на 20 век. Груув метъла е смесица от стилове от 80-те, включващ традиционен хеви метъл, хардкор пънк и траш метъл, както и следи от грайндкор.
Дет метъл Дет метъл е подстил в хеви метъл музиката.Той е един от главните стилове в хеви метъла, започнал своето развитие като еволюция на траш метъла през 80-те години на миналия век.
Love Metal „Love Metal“ е четвъртият албум на финландската група HIM, записан през 2002-2003 г. и издаден на 14 април 2003 г. Това е албумът, направил групата популярна пред по-широка публика и първият, на който фронтментът Виле Вало не се появява на обложката. Вместо него е изобразено логото на бандата, т.нар. heartagram - обърната пентаграма, горните два лъча на която са оформени като сърце.
Обяснението за наименованието на албума „Love Metal“ е следното: на Виле Вало му омръзнало журналистите да питат какъв е стилът на групата (иначе често определян като лек алтернативен метъл и готик метъл). Отговорът на този въпрос се крие в заглавието на албума, която на български се превежда като „любовен метъл“; Вало казва, че този стил е измислен от самите тях.
Други групи, които сами се числят или биват причислени от феновете и медиите в стила любовен метъл, са The 69 Eyes, Negative, Entwine и Lovex.
Метъл-опера Метъл-опера (или опера-метъл) е стил в метъла. Характеризира се с оперните вокали и хоралните партии. Може и да се разглежда като надграждане на симфоничния метъл. Стилът е сравнително нов и непопулярен, поради което в него се изявяват ограничен брой групи. Популярност, макар и слаба, този стил има само в Европа.
Представители на този музикален стил са Nightwish, Therion, Imperia, Avantasia и др.
Метълкор Метълкорът е стил, появил се в началото на 1990-те, водещ началото си от ранния хардкор пънк примесен с тежината и суровото звучене на метъл музиката.
Нео метъл Безспорно явление в рок музиката е появата на т.нар. рап-метъл - експериментален стил, създаден от Anthrax и The Bad Brains, който в края на 90-те бива масово тиражиран и търпи огромен комерсиален успех. Body Count и Rage Against The Machine дават своя смислен принос към жанра, който по-късно дава началото на “нео-метъл” вълната, покорила всички възможни класации. Неометъл според някои определения е вълна, а според други стил в музиката(Нарича се още кросоувър, ню метъл и агро метъл). Като музикален жанр се оформя в средата на 90те. Огромно влиание му оказват Грънджа и Алтърнатив метъла, но също така и рапа, електронната музика и по-голяма част от метъл жанровете от траш до груув метъла.
Пауър метъл Пауър метъл е разновидност на музикалния стил хеви метъл. Целта на тази разновидност е пробуждането на "епични" чувства, комбинирайки традиционнен метъл с траш и спийд метъл, често със симфоничен контекст. Терминът "пауър метъл" се отнася до два различни, и все пак близки стила: първият е водещ и по-практикуван в Северна Америка, има по-твърдо звучене, близък е до спийд метъла, а вторият е широко разпространен основно в Европа (особено в Германия, Италия и Швеция), с по-лек и мелодичен звук, с по-често използване на клавири.
Прогресив метъл Прогресивният метъл е поджанр в хеви метъл музиката, който съчетава мощните,китарни рифове на метъла с комплексни композиционни структури, особен музикален такт,и сложното инструментално свирене на прогресив рока.Някои прогресивни метъл групи са повлияни и от джаз музиката.Както прогресивните рок песни, прогресивните метъл песни са обикновено много по-дълги от стандартните рок песни, и песните са често тематично свързани в концептуални албуми.Като последица, прогресивният метъл е широко разпространен в потока на видео и радио програми.
Симфоничен метъл Симфоничният метъл е стил в метъла, съчетаващ типичния европейски метъл със симфоничната музика. Стилът започва да добива популярност в края на 90-те години на 20 век, като продължава да се развива и в наши дни. Поради специфичното си звучене и силното присъствие на елементи от класическата музика, симфоничният метъл се доближава силно до европейската музикална традиция, поради което е популярен почти единствено на територията на Европа.
Типични представители на този музикален стил са групите Symphony X, Nightwish, Rhapsody of Fire, After Forever, Kamelot, Therion, Ayeron и Epica.
Траш метъл Траш метълът, наричан още за краткост траш, е вид хеви метъл музика. Този поджанр води началото си от края на 70-те години и началото на 80-те, когато много метъл банди започват да съчетават бързата скорост на спийд метъла с традиционни метъл мелодии и рифове, често примесени с голяма доза агресия. Характеризира се главно с мощни дрезгави вокали за разлика от тези при типичния хеви метъл, които са по-високи и мелодични и с повече чисти партии. Обикновено ритъм китарата заема доста по-централно място от соло китарата в структурата на песните и е водещ елемент при съставянето на мелодията. Някои траш групи (като Metallica и Megadeth) започват налагането на по-сложни композиции с повече сола и технически приоми за сметка на скоростта, което полага основите за зараждането на прогресив метъла.
Трудно би било да се категоризира траш метълът. Някои почитатели и музиканти категорично го определят като жанр или поджанр, но други не признават категоризирането.
Траш метълът е основоположник на зародилите се в края на 80-те/началото на 90-те години стилове блек и дет метъл, които се считат за най-тежките разклонен
Фолк метъл Фолк метълът е синтетичен музикален стил, основан в най-голяма степен върху хеви метъла и автентичната фолклорна музика.
Acid Trance Доминиращият в началото на 90те стил, често наричан първа-вълна транс. Характеризира се с употребата на Roland TB-303 бас машина като водещ синтезатор. Значими имена: Art of Trance, Union Jack, Eternal Basement, Emmanuel Top, Hardfloor, Kai Tracid, Psychobabble, Solar Quest, Spicelab Union Jack -Water Drums http://www.youtube.com/watch?v=1lIj-oTb9UE
Ambient Trance/Chill Trance Смесица между различни еймбиънт подстилове и/или семпли от транс бийтове и синтезатори. До известна степен този стил се покрива с Ibiza Trance, но не винаги включва по-екзотичните елементи в звученето , и може да има тъмна, мистериозна, племенна или еротична черта. Ключови изпълнители са Banco de Gaia, Sasha and Digweed, Solarstone, Young American Primitive Sasha and Digweed - Its not over yet http://www.youtube.com/watch?v=dsVlA_x6Ylk
Anthem Trance/Uplifting Trance/Epic Trance Стил на транса, който се появява при смесването на прогресив с ейсид транса от началото на 90те и често се нарича "втора-вълна транс. Характеризира се с продължително развитие на акордите във всички елементи (водещ синтезатор, бас акорди и трептящи акорди), продължителни спадове и снижения на цялостния звук докато вървят други спецефични звукови ефекти. Тук миксират: Tiesto, System F, Pulser, 4 Strings, Ayla, Paul van Dyk, Armin van Buuren, Above & Beyond, ATB, DJ Tandu, Neo & Farina, Blank & Jones, Marco V, Matt Darey, Filo & Peri, Digital United, Sean Tyas, Julian Cumberworth, Svenson & Gielen, EX-PLOSION, Darude Tiesto-Traffic http://www.youtube.com/watch?v=9rqZ5SisGsc
Classic Trance Оригиналната форма на транс музиката, която се е появила в началото на 90те. Характеризира се с по-малко перкусии отколкото техно, повече мелодия, "накъсана" мелодия и продължителни мелодични акорди. Age of Love, Cosmic Baby, Cygnus X, Dance 2 Trance, Jam & Spoon, Sven Väth, Oliver Lieb Age of Love - Age of Love http://www.youtube.com/watch?v=UKs9JwiD65E
Dream trance Доста мелодичен подстил на епик транса и популяризиран от Робърт Майлс в средата на 90те. Много често включва спокойни пиано инструментали. DJ Dado, DJ Panda, DJK, Robert Miles, The Cynic Project, Zhi-Vago DJ Panda – Telescope http://www.youtube.com/watch?v=gZUAe68yu_8
Euro-Trance Юро-транса е хибрид между хард транса и юроденса, включвайки тежки басове и транс елементи. Тясно свързан е с ъплифтинг транса. Транс синт звуците на моменти звучат като техно с транс ефекти. Вокалната част е най-често с висок тон, но понякога е с нормално звучене. Юро-транса често може да бъде сбъркан с вокал-транса заради употребата на вокали. Текстовете са семпли, съдържайки проста интродукция, която рядко ползва барабани и често включва класически мелодии и елементи на хепи хардкора. Jan Wayne, Nemystic, Rob Mayth, Milk Inc., Special D, Starsplash, Mark'Oh, Pulsedriver, Cascada, Verano, DJ Manian, Alex Megane, Marco Juliano, Rocco, Rob Mayth, Groove Coverage Cascada - Everytime We Touch http://www.youtube.com/watch?v=GUsb5HP7Ajg
Electro trance Този стил е пряко повлиян от електроклаша и заема доста от ъплифтинг транса. Заражда се 2004. Ferry Corsten, Elevation, Marcel Woods, Gabriel & Dresden Marcel Woods - Lemon Tree http://www.youtube.com/watch?v=puIXWtKqpmQ
Futurepop Смесица между EBM и anthem транса. Музиката е студена и тъмна, с грандиозни синт мелодии и с повече транс звучене, отколкото самия ЕВМ. Текстовете са важна част във фучърпопа, нещо нетипично за транс музиката, и засягат теми като любов, омраза, човешки емоции и световни проблеми. VNV Nation, Icon of Coil, Angels & Agony, Apoptygma Berzerk Icon of coil – Shelter http://www.youtube.com/watch?v=s6lPMxNwRSw
Goa Trance Сложна мелодична форма на транса кръстена на щата Гоа в Индия и се заражда в началото на 90те. Често черпи мотиви от индийската класическа музика. 1200 Micrograms, Yahel Sherman, Shiva Shidapu, The Infinity Project, Transwave, Man With No Name, Astral Projection, Juno Reactor, MFG, Asura Shiva Shidapu - India spirit http://www.youtube.com/watch?v=m2mdz1wxQTk Hardstyle Тясно свързан с новите стилове gabber и хардтранс. Звукът му се характеризира като смесица между gabber и хардкор с типични кик/бас звуци, транс звучащи синт звуци и разнообразни семпли. Въпреки това, хардстайла е много по-бавен с едва 140-150 бийта в минута. Blutonium Boy, Dana, DJ Luna, DJ Isaac, Technoboy, Trance Generators, The Prophet, Zany, Robin Clark, Headhunterz, Showtek Dj Luna - Cut The Break http://www.youtube.com/watch?v=EiHhuY7A7XI
Hard Trance Агресивен и по-бавно звучащ подстил на транса. Заражда се във Франкфурт, Германия и черпи много от хардкора Andrea Montorsi, A*S*Y*S, Derb, Hennes & Cold, Kai Tracid, Legend B, Nostrum, Gary D, Genetic Line, Trance Generators, Flutlicht, Mat Silver & Tony Burt, Jones & Stephenson, Yves Deruyter, Cosmic Gate, S.H.O.K.K., Mauro Picotto, Warmduscher, Sunburst, Scot Project, Raver's Nature Mauro Picotto - Sensation Black http://www.youtube.com/watch?v=JTGInuL6z68
Ibiza Trance Този стил е повлиян от различни подстилове на релакс музиката, най-вече от чил-аута характерен за Ибиса, който опонира на голямата рейв сцена на острова. Мелодичен и спокоене, понякога с етно звучене, в стила често се ползват семпли от природата, най-вече от крайбрежието. Balearic Session, Café del Mar, Chicane, Chiller Twist, Energy 52, Gouryella, Imagination, Miro, Salt Tank, Solarstone, York Salt Tank – Eugina http://www.youtube.com/watch?v=j315NpcKzKc
Pizzicato Trance Този стил е вариация на прогресив транса, зараждайки се в средата на 90те. Този подстил е характерен с широката употреба на струнни звуци. Faithless, Sash!, Future Breeze, Dj Quicksilver, Three 'n One, Brainbug, Lucid Faithless - I want More http://www.youtube.com/watch?v=RI_lMjhTFfo
Progressive Trance/Melodic Trance Подстил на транса зародил се началото на 90те. Отличава се от стандартния транс с по-малкото понижения в звука, по-малкото ейсид звуци и промени в басовите акорди, което създава впечатлението, че водещият синт звук се развива. BT, Humate, Sasha, John Digweed, Sander Kleinenberg, Slacker, Breeder, Narcotik, Markus Schulz, Faithless, Sash!, DJ Quicksilver, Brainbug, Future Breeze, Ronski Speed Sasha - Wavy Gravy http://www.youtube.com/watch?v=62OIk6u0-oQ
Psychedelic Trance Вид транс зародил се в началото на 90те и почерпил основно от гоа транса. Характерни за него са множеството звуци и семпли, които са използвани изключително спонтанно. Juno Reactor, Infected Mushroom, GMS, Son Kite, Skazi, Hallucinogen, Electrypnose, Astrix Skazi - I Wish http://www.youtube.com/watch?v=PIL2ttBqTsM Tech Trance Смесица между техно и транс, техно-транса се заражда в средата на 90те. Често този подстил се състои от непроменливи басови линии, силни барабани и перкусии и най-вече еймбиънт електроника. L.S.G., Mark Sherry, Fabio MC, Incolumis, Humate, Sander van Doorn, Jesselyn, Megamind, Darude Sander Van Doorn – Apple http://www.youtube.com/watch?v=W974kHGBfR4
Vocal Trance Широко понятие, което обхваща всичкия транс, който ползва пълноценни текстове. Често музикантите ползват услугите на изпълнители (най-често певици), които осигуряват вокалния съпровод, или пък семплират или ремиксират популярна поп песен. Важно е да се спомене, че има дебат относно това къде е тънката граница между вокъл транса и юроденса. 4 Strings, Lange, Ian Van Dahl, Above & Beyond, Fragma, Lost Witness, Armin van Buuren, Oceanlab, Chicane, Lasgo Ian Van Dahl - Will I http://www.youtube.com/watch?v=5Kzh3Sz8kFs
ACID HOUSE Появява се към средата на 80те години в Чикаго. Характеризира се със звуците на Roland TR 808 и 909 дръм машини. Терминът "acid" се е използвал по това време за режещите звуци на бас сизнтезатори като TB 303, а не за LSD. Обикновенно липсват вoкали. Две основни тенденции се преплитат - транс ефекта на повторението и дъб моменти. Пионери на асид хаус са Armando, DJ Pierre, и Spanky, и стилът скоро стига до Ibiza, където дижеи като Paul Oakenfold и Danny Rampling го пренасят на лондонската сцена. "We Call It Aciiieeed" от D-Mob става негов химн. U.K-ската асид хаус сцена дава началото на европейската рейв култура. Други ключови имена са Phuture, Derrick May, Adonis, Hardfloor, Westbam, Aphrodite, Slam. Hardfloor – Melorec http://www.youtube.com/watch?v=nWGbFy2rsK8
Progressive House С корени в U.K. от началото на 90те, този стил има по-бързи, електронни звуци (аналогови синтезатори). Има характеристики на техно и транс само че не не толкова дарк. Използват се дълги и драматични пикове, спадове, вокални лупове, и тежки мид темпо ритми. Култови примери са Underworld, Fluke, Sasha, John Digweed. Могат да се споменат също така Lee Burridge, Seb Fontaine, Nick Warren. Известни прогресив лейбъли: Guerrilla, Metropolitan, Tommy Boy, Groovilicious, Proton. От 2000та насам, прогресив хаус и прогресив транс са почти конвергирали и е много трудно да се разграничат двата стила. По-бързите (130-140bpm) и енергични парчета продължават да се класифицират като прогресив транс, докато по-мекото и бавно звучене (110-130bpm) се нарича предпочитано прогресив хаус. Nick Warren - Cosmic Space Mix http://www.youtube.com/watch?v=832L1uYga-M
DEEP House Може да включва грууви, меки вокали, не така жизнерадостни като в прогресив хаус, но еуфорични и въздействащи по друг начин. Този стил съблазнява слушателя емоционално. Сравнително бавно темпо (110 -125 bpm), плавни преминавания, без много възходи и не така кънтящи бийтове, джаззи моменти. Заражда се във Филаделфия и Чикаго. Larry Heard и Marshall Jefferson се смятат за основатели на тази музика. Забележими изпълнители: Miguel Migs, Deep Dish, Blaze, Nightwritters, Kevin Yost, Kaskade. Известни лейбъли издаващи диип хаус са: OM, Naked Music Recordings, Guidance, Inspirit Music. Deep House не е просто противоположното на по-твърдите стилове като hard house. Тази музика си има собствени измерениия, включващa определения като: soulful, sweet, sexy, charming, groovy, delicious, hypnotic, etc... Deep Dish – Dreams http://www.youtube.com/watch?v=g457BPIEC-A
GARAGE Произлиза от черното, американски тип, госпел диско, което резидент DJ Larry Levan пуска в Paradise Garage Club NY. Това е музика изпълнена с женски вокали и клавирни инструменти. Към пионерите се включват David Morales и Roger Sanchez. Развива се в поджанрове като speed garage и acid garage. Може да се каже, че класическият гараж има солфул и госпел звучене, докато speed garage (4 to the floor) е еволюирал в по hardcore/jungle звук лансиран особено в Лондон. Терминът класически може да е малко объркващ тъй като в днешно време и на speed garage му викат ”old skool”. По-съвременен се води по-бавния, r&b повлиян 2 step (UK garage). 2 степа има много специфично звучене, където два от четири биита са извадени. В крайна сметка ”garage” може да се окаже доста неясно понятие сравнявайки USA с Европейските разновидности, като двата типа имат бая различно звучене. Това което e класически USA garage аз винаги съм припознавала като funky, vocal house, a виках гараж на 2 степа. Някои твърдят, че терминът гараж е загубил вече първоначалния си смисъл. Може и да са прави! Roger Sanchez - Аnother Сhance http://www.youtube.com/watch?v=YQKegElRAcA
CHICAGO HOUSE Трудно е да се даде определение за chicago house като стил. По скоро става дума за характерно чикаго звучене, което може да присъства в много хаус стилове – garage, acid house, tech house и т.н. За да се разбере това понятие е добре да се проследи малко история. Хаус музиката започва развитието си от Чикаго и клуба Warehouse (80те години), където DJ Frankie Knuckles я популяризира. В началото е известна като музика за афро-американци. Kултурата на това общество и на Чикаго като цяло, където определени стилове от черната музика са процъфтявали по това време, формират този звук. Корените на хаус са предимно в госпела, соул и фънк, отколкото в диското. Чикаго допринася с джаз, блус, соул, което придава типичния Чикаго привкус. Frankie Knuckles - Legends Of House http://www.youtube.com/watch?v=uNje1dOMXBU
HARD HOUSE Чикаго, средата на 90-те години, се заражда хард хауса с помоща на изпълнители като Cajmere, DJ Bam Bam, Poogie Bear, Bad Boy Bill. Характеризира се с бързо темпо, тежък и дълбок бас дръм (TR 909), офбийт* основа, много енергия (135-145 bpm) и по-агресивен звук. Може да включва Рап/хипхоп семпли. Лейбълите поддържали хард хаус през 90те са Strictly High, Tidy Trax, Dust Traxx, Peacefrog. Други изпълнители от значение са Armand Van Helden, DJ Irene, Lisa Lashes, DJ Enrie, Tony De Vit. DJ Irene - Open Your Mind http://www.youtube.com/watch?v=O4xyY77sH1M
TECH HOUSE Ясно е, че има елементи хаус и техно. Някои спекулират, че стилът е събрал най- лошото от двата жанра и, че е пример за монотонен и скучен хаус. Това както винаги е въпрос на личен вкус. Повечето значими тек хаус лейбъли са европейски (UK и немски ест.) и на любителите на класически US хаус стила може и да не допадне. Тек хауса съдържа фънки техно семпли (синт.) плюс много ритмични диско лупове и вокали. Използват се кикове с дисторсия, високи чинели и дори рок вариации. Ако съблечем от хауса соул и джаз моментите и прибавим повече механично звучене и ей го тек хауса. Bruno Pronsato-Why Can't We Be Like Us http://www.youtube.com/watch?v=SzXIVAgur3s
MINIMAL HOUSE + MICRO HOUSE Двете не са съвсем едно и също нещо. Както може да се очаква, в духа на минимализма, който се базира на икономия и семплост в елементите и структурата, така и минимал хауса е доста орязан. Чист 4/4 бийт (125-130 bpm), съпровождан на рядко с ефекти от перкусии, синтезатори и някои и друг монотонен вокал. Микро хауса се издига на друго ниво, като взаимства от глича ( Glitch познат още като clicks and cuts) характерния дръм и нарязана мелодия. Замества типичните хаус кик дръмове** и чинели с малки откъслеци шум. Заражда се в Германия (къде другаде) края на 90те издаван от лейбъли като Kompakt, Perlon, Force, Poker Flat Recordings.
DETROIT HOUSE Слушайки този стил, човек може да си помисли, че момчетата в Детройт не са внимавали какво става из Чикаго и Ню-Йорк по това време. Или умишлено са избрали музиката им да звучи по- механично и директно (но въпреки това приятно). Всъщност детроитския хаус е предшественик на тек хауса. Води началото си от средата на 80те, с ключови изпълнители като Kevin Saunderson, Derrick May, Blake Baxter, Mike Grant, Alton Miller. Значими детройт лейбъли: KDJ, Moods&Grooves, Sound Signature. Kevin Saunderson – Bassline http://www.youtube.com/watch?v=MV1B9S5Q6Bs GHETTO HOUSE Този стил идва от Чикаго, средата на 90те. От гето хаус парчетата можем да научим важни неща за живота и любовта както и за мъжкия пенис и какво да правим с тъпите кучки дето се опъват. С доста експлицитно сексуални текстове, този стил се познава по звуците на дръм машини 808 и 909, мощен 4/4 кик дръм** ритъм без много ефекти от синтезатори, често повтарящи се рапиращи вокали. Виден представител е DJ Funk. Лейбълът формирал гето хаус звученето през 90те е Dance Mania Records. Днес по-популярен е стилът Гето Тек, който представлява гето хаус набързо преработен в по-техно вариант от Детройт. Dj Funk - Рussy ride http://www.youtube.com/watch?v=pfHO9G0jDZY
Начало
Автор
Активен
